В епохата на алгоритмите, които "ядат" лица, поезията се сблъсква с нови предизвикателства. В статията на Т. М. Браун, публикувана в The Atlantic, той подчертава как нашето възприятие за алгоритмите е абстрактно и дистанцирано от реалността на хората, които стоят зад тях. Тази деперсонализация ни пречи да разпознаем индивидуалните актьори, които трансформират своите предпочитания и предразсъдъци в институции.

Книгата на Уилям Лесард, озаглавена /face, е пример за това как поезията може да се адаптира към съвременността. Тя не само разглежда влиянието на технологиите върху изкуството, но и предлага нова форма на литературна експериментация. Чрез колаж от патентни чертежи и корпоративен жаргон, Лесард призовава читателите да се погледнат в огледалото и да осъзнаят как технологиите моделират нашето самосъзнание.

Лесард отбелязва, че днешните поети не осъзнават материалите, с които работят. Дори когато пишат на лаптоп, те не отразяват влиянието на дигиталната среда върху творчеството си. Поезията им често игнорира съвременния контекст на хипермедиирано съдържание и алгоритмична интелигентност.

В разговорите си с Джо Милаццо, Лесард споделя, че много хора не искат да приемат бъдещето, въпреки че вече използват изкуствен интелект в ежедневието си. Той подчертава, че дори най-аналоговите поети трябва да осъзнаят как техните произведения стават част от "монстра", който те уж ненавиждат.

Книгата /face е структурирана в три части, които разглеждат теми от лицевата анимация до индивидуалния опит. Лесард използва документация и PowerPoint шаблони, за да подчертае как технологиите влияят на нашето разбиране за идентичността.

Езикът в /face е проектиран да улавя текстурата на съвременния живот. Лесард вярва, че езикът е обект, а не просто изразяване. С напредването на AI, езикът се комодизира и определени думи получават по-голяма стойност от други. Тази динамика показва как езикът съществува извън нас и как трябва да го направим значим.

Лесард също така изразява интерес към техническата документация като източник на поетичен потенциал. Той твърди, че в тези документи компаниите разкриват истинските си намерения и как технологиите монетизират човешката субективност.

Чрез различни формални елементи, /face изследва как лицето служи като прозорец към нашата идентичност и как технологиите променят начина, по който възприемаме себе си. Въпреки че книгата разглежда темата за лицевата анимация и наблюдение, тя също така поставя под въпрос ценността на индивидуалността в ерата на социалните медии.

Лесард завършва с размисли за това как лицето е нещо, което "заслужаваме" и как опитите да го променим за печалба унищожават неговата стойност. Той прави паралели с известни музиканти и техните "разрушени" лица, подчертавайки сложността и красотата на човешкия опит.